Български

Форма за вход



Bookmark Us

 
 

Размножаване и развитие на ларвите. Видовете от род Dreissena са двуполови, обикновено в съотношение 1:1. Те достигат полова зрялост на възраст 0.5-2 години при дължина на черупката над 8 мм. Женската може да отдели до 1 милион яйца за една година. Оплождането става във водата. Размножаването на мидата зебра започва при температура на водата над 12oC и е най-интензивно при 15-17oC. То може да продължи 2-8 месеца. Жизненият цикъл на ларвите на Dreissena обикновено е 4 седмици и включва три основни етапа: велигерова ларва, пост-велигерова ларва и прикрепяща се ларва. Велигеровата ларва притежава велум (камшичест орган, с помощта на който се храни и плува). С неговата загубата и развитието на крак ларвата навлиза в пост-велигеровия стадий (педивелигерова ларва). С помощта на крака ларвата може да плува в близост до дъното и да пълзи. При намиране на подходяща повърхност педивелигеровата ларва започва да секретира бисусни нишки за да се закрепи. Тогава започва и нейната метаморфоза, включваща развитие на хриле, секрет на черупка, нарастване на крака и устата и превръщането и в ювенилен екземпляр. Ларвите се нуждаят от твърд субстрат за прикрепяне и са чувствителни към по-бързо течение. Предпочитани субстрати са водни растения, черупки на други възрастни миди от род Dreissena и сем. Unionidae, и камъни. Предпочина дълбочина, на която се прикрепят е между 0.5 и 4.5 m.

D._presbensis_larvi

D._budensis_larvi

D. bugensis, яз. Огоста


D. presbensis, Охридското езеро

Photos: Lubomir Andreev

 

 

Хранене. Възрастните миди филтрират водата с помощта на хрилете. Твърдите частици, включително и храната се сортират с помощта на ресничките на хрилете: смилаемите хранителни частици се насочват от ресничките към устата; докато твърдите частици се обвиват в слуз, която се секретира от специални клетки в хрилете, и се изхвърлят като псевдофекалии. Възрастните миди зебра филтрират различни по размер частици, но избират само водорасли и зоопланктон, които са между 15 и 400 микрона. Ларвите на мидите се хранят с помощта на велума с бактерии, дребни зелени и синьо-зелени водорасли с размер 1-4 μm в диаметър.

PA030213a_snimki_sajt

filtrirane2

D. polymorpha, яз. Стойковци

 

D. polymorpha, ез. Hechtsee, Австрия

Photos: L.  FÜREDER

 

Бисусен апарат. Вентрално на тялото на мидите се образува мускулест крак, чрез който те могат да пълзят, и където се намира бисусната жлеза, секретираща бисусните нишки. Секретите от бисусната жлеза преминават към бисусен канал, който насочва течността в основата на крака. Всяка бисусна нишка се разклонява от централно стъбло и завършва с прилепващ се диск. С помощта на бисусните нишки възрастните миди могат да се прикрепят към почти всякаква твърда повърхност и могат да издържат на течение на водата от 1-2 м/с. При неблагоприятни условия възрастните миди имат способност да се отделят от повърхността, за която са прикрепени и да се придвижат по субстрата към по-подходящи местообитания. Това става чрез секрецията на ензими, които освобождават нишките. След това мидата образува нови нишки.

Shabla
Veleka
P1180082

Екземпяр от ез. Шабла

 

Екземпляр от р. Велека
D. presbensis, Охридското езеро
Photos: Lubomir Andreev

 

Механизми за разпространение. По време на пелагичния стадий велигеровите и пост-велигеровите ларви са пренасят чрез течението на водата. Вторично разпространение може да се осъществи чрез придвижване на прикрепящите се ларви и ювенилните екземпляри с помощта на бисусните нишки.

 

This website is developed with support from the Bulgarian Science Fund, Ministry of Education, Youth and Science,
within the Project "Assessment and Management of Dreissena spp. Invasions in the Bulgarian Water Bodies",
Contract Number: DO-02-283/2008.

Tyxo.bg  counter